Открийте основните си мисловни и поведенчески модели. Идентифицирайте самосаботиращи тенденции, подобрете фокуса си и овладейте реакциите си към тригери. Придобийте безценна самосъзнателност за върхови професионални резултати и стратегически растеж.
Често смятаме, че разбираме защо действаме по определен начин, но дълбоките ни поведенчески модели и основни убеждения са невидими сили, които оформят кариерата ни. Време е да ги разкрием.
Това не е статично постижение. В свят, където личното развитие и адаптивността са ключови, вашият професионален мисловен начин непрекъснато се развива. Този сертификат не е „получи и забрави“; той е живо свидетелство за вашата постоянна ангажираност към самоусъвършенстване. Изисква ежегодно подновяване чрез повторна оценка, за да гарантира, че проверените ви резултати отразяват актуалните ви умения и растеж.
Ще получите подробен доклад за представянето, който разглежда оценките ви по Метапрограми, Самосаботиращи Модели, Фокус, Карта на Тригери и основни Убеждения. Този базиран на доказателства доклад предоставя конкретни препоръки за вашия професионален мисловен начин.
Споделете тези проверени резултати в LinkedIn, автобиографии и портфолиа. Работодателите могат да сканират уникалния ви QR-код на сертификата, за да получат мигновен достъп до реалните ви оценки и да валидират претенциите ви с неоспорими доказателства, преминавайки отвъд субективните интервюта и демонстрирайки непрекъснато развитие.
Всяко измерение е ключово умение или компетентност, която работодателите търсят в кандидатите.
Наблюдаеми модели в начина, по който индивидите обичайно филтрират, сортират и обработват информация при вземане на решения, решаване на проблеми или предприемане на действия. Мета програмите са постоянни когнитивни предпочитания, които действат в различни ситуации, включително: (1) сортиране на информацията (фокус върху сходствата срещу различията при сравняване на опции), (2) мотивационно направление (движение към желани резултати срещу избягване на проблеми), (3) референтна рамка (решения, базирани на вътрешни стандарти срещу външна оценка), (4) ориентация на обхвата (внимание към детайли/специфики срещу модели/обща картина), (5) времева ориентация (отнасяне към минали опити срещу бъдещи възможности срещу настоящи обстоятелства) и (6) иницииране на действие (проактивно самостоятелно започване срещу реакция на външни стимули). Тези модели се измерват чрез последователни поведенчески избори в различни контексти, а не чрез самоотчетени предпочитания.
Повтарящи се поведенчески модели, които индивидите започват и които предвидимо подкопават техните поставени цели, създават ненужни пречки или възпрепятстват постигането на желаните резултати. Самосаботажът се характеризира с: (1) времеви модел (поведението се повтаря, а не е изолиран инцидент), (2) конфликт с целите (поведението противоречи на ясно заявените цели), (3) предвидими задействания (моделът се активира при специфични условия като близост до успех, повишена видимост или увеличени очаквания) и (4) разпознаване след действието (индивидите могат да идентифицират модела след като се случи, но затрудняват прекъсването му в реално време). Чести модели включват: отлагане на важни задачи, създаване на конфликти преди ключови етапи, перфекционистични корекции, които възпрепятстват завършването, претоварване с ангажименти, което води до провал, и прикриване на компетенции, което пречи на признанието.
Наблюдаваната способност да се поддържа внимание върху избрани задачи или информационни потоци въпреки конкуриращи стимули, вътрешни мисли или външни смущения, както и специфичните условия, при които контролът върху вниманието отслабва. Тази измервателна ос оценява: (1) продължителността на устойчивото внимание (времето за поддържане на фокус върху една задача преди смяна), (2) склонността към разсейване (честотата на пренасочване на вниманието при прекъсвания), (3) времето за възстановяване (колко време е необходимо да се върнете към основната задача след прекъсване), (4) загубите при смяна на задачи (намаление на ефективността при превключване между задачи) и (5) модели на разсейване, предизвикани от конкретни стимули (специфични дразнители, които надеждно привличат вниманието). Фокусът се измерва чрез поведенчески индикатори като процент завършени задачи, време за изпълнение на фокусирана работа, честота на самостоятелни прекъсвания и отчетено осъзнаване на пренасочвания на вниманието.
Идентифициране на конкретни ситуативни стимули (задействания), които надеждно активират определени емоционални, когнитивни или поведенчески реакции, които подпомагат или възпрепятстват ефективното представяне. Задействането се определя чрез: (1) специфичност на стимула (реакцията се появява последователно при разпознаваеми ситуативни елементи, а не случайно), (2) последователност на реакцията (същото задействане предизвиква сходни реакции във времето), (3) несъразмерна интензивност (силата на реакцията надвишава обективно оправданото в ситуацията) и (4) осъзнаване на модела (индивидът може да разпознава или не връзката задействане-реакция). Тази измерителна област картографира задействанията в пет често срещани професионални ситуации: получаване на критична обратна връзка, справяне с неочаквани препятствия, преживяване на успех/признание, работа под времево напрежение и управление на междуличностни конфликти. За всяка ситуация оценката определя дали типичната реакция на индивида е продуктивна (подпомага постигането на целите) или непродуктивна (създава допълнителни пречки).
Основни когнитивни схеми, свързани с природата на постиженията, процеса на личностно и професионално развитие и контрола върху резултатите. Тези убеждения се измерват чрез поведенчески прояви, а не чрез абстрактно съгласие с твърдения. По-конкретно: (1) Убеждения за успеха: дали постиженията се дължат основно на фиксирани черти (талант, интелигентност, вродени способности) или на развиваеми умения (усилие, стратегия, учене), (2) Убеждения за промяната: дали личните способности са статични (фиксирано мислене – „Аз съм такъв, какъвто съм“) или променливи (растежно мислене – „Мога да развивам нови умения“), и (3) Убеждения за отговорността: дали резултатите зависят основно от външни фактори (късмет, действия на други, обстоятелства) или от вътрешни фактори (собствени решения, усилия, избори). Тези убеждения се проявяват чрез поведенчески индикатори: как индивидите реагират на неуспех, на какво приписват успеха или провала си, дали търсят предизвикателства или ги избягват и как приемат обратна връзка за развитие.
Присъединете се към хиляди, доказали своята експертиза